Що за роман е „№9“? На първо място това е един много увлекателен роман. С бързо развиващо се действие и енергични диалози, той не оставя читателя на мира, докато не го прочете докрай. Роман на ръба на комерсиалното, което не крие. Защото понякога комерсиалното е най-близо до действителността.

Главният герой на „№9“ е Ангел – типична съвременна „икона“ за подражание на подрастващите. Естествено, около такива като него, могат да се срещнат и доста красиви жени, мамини синчета с много пари и други достоверни персонажи от родната действителност. Животът им е празен, а езикът често пъти вулгарен, което прави и езика на романа на ръба на приличието и отвъд. Ангел притежава съвършената външност и съвършената кариера в очите на другите. Перфектният му вид обаче сякаш е доказателство на известната мисъл, че колкото по-съвършено изглежда един човек, толкова повече демони се крият в него. Демоните на Ангел се крият още в детството му…

На другия край на действителността се намира главната героиня на „№9“ – Ева. Обезобразена от рядка болест, тя си отмъщава на всички с отчуждение, грубост и пълно отрицание. Нейният език също е циничен, макар да е маска най-вече за голямата й уязвимост. За разлика от обкръжението на Ангел, светът на Ева е интелектуален, но дълбоко скрит от всички останали.

Ангел и Ева изглеждат толкова несъвместими един с друг, че има само едно нещо, което може да пресече пътищата им и това са неведомите пътища на любовта. Единият от тях търси липсващата му красота, а другият – липсващата му душа. В крайна сметка ги намират, но не и без цената на пречки и страдания.

„№9“ е един обещаващ дебют, който поставя отново някои вечни въпроси за човешките отношения, за законите на привличането. Той рисува и един донякъде отблъскващ свят на материалното и показното, който ни заобикаля, но предпочитаме да не мислим за него. Романът на Нора Пенчева разглежда темата за любовта, но и темата за страданието, най-тежкото от което може да бъде причинено само от човек на човека.

Тази книга е еднакво интересна за 18 и за 80 годишни читатели. За първите, защото посочва липсите с главно „Л“ в агресивната суета, която ги обгръща. За вторите – защото им разказва за света на следващите поколения и той е такъв, какъвто никой от тях дори не подозира…